Мексико част втора

Теотикуан – градът на боговете

 

В Мексико сити слънцето и градският водовъртеж се съревновават кой първи ще оповести началото на новия ден в мегаполиса.

Една от многото дребни радости за пътешественика в Мексико, са фрешовете и огромните плата с екзотични плодове, които предлагат хотелските закуски.

Засищам глада си с вкусния сок от папая и манго, и със силата на волята пропускам ухаещите прясно изпечени кифлички с мак и шоколад.

До мен стоят строени раничката с вода, очила, шапка и бележник, и обемистата чанта на фотоапарата. Днес ще е първата ми среща с най-внушителния древен град в Мексико – Теотиуакан, свещения град на ацтеките. Неведнъж съм гледала снимки на знаковите пирамиди на Слънцето и Луната, на булеварда на мъртвите, на пейзажи, разкриващи грандиозния размах на тази мистична цивилизация и се питах дали ще преживея очаквания ефект „Уау….!“

Очевидно в града предстои някакъв празник, защото улиците около площада Соколо са изпълнени с полиция и военни. Преминаваме през кордон от респектиращи с въоръжението и строгия си поглед служители на реда. Ние ги гледаме с любопитство, а те нас с досада, но и с разбиране – туристи. Автобусът ни очаква в една от близките преки, а после дълго се измъква от прегръдката на градския трафик на Мексико сити. Преминаваме покрай крайните квартали на града, които приличат на малки, съвършенно отделени едно от друго градчета. Някои са оградени с обща стена, а в нейните очертания, еднотипни едноетажни или двуетажни къщи оформят прави улици и квадратни площади. Пред всяка къща има дърво, а пикапите дооформят декора. Вече сме свикнали с ярките цветове на домовете, но  продължават да ни впечатляват.

Само на 65 км от Мексико се намира първата спирка на днешното ни пътешествието – гр. Тула, столицата на Толтеките.

Толтеките са номадско племе, което преживява своя разцвет между 6 и 8 век. Градът е наброявал 30 – 40 000 жители и е заемал площ от 10 -12 кв.км.когато е бил в апогея си.

Тясна и виеща се пътека,  преминава между шпалир от кактуси и пищни храсти и ни отвежда до неговите руини. От някогашните дворци и храмове до нас са достигнали колонади и платформи, части от градските стени. Истинската ценност на Тула са каменните статуи на войните Атланти. Подредени на висока платформа, тези каменни стражи на Тула впечатляват не само с височината си, но и с прецизната работа на майстора каменоделец. Всяка фигура е богато украсена със символи,  разказващи кои са и каква е била мисията на тези внушителни войни. За съжаление това е само една от многото загадки в Мексико, която очаква да бъде разгадана. Правим си снимки с войните гиганти и продължаваме към Теотиукан.

Преди това обаче още една попътна спирка. Този път посветена на магичното растение магей. В Мексико са познати 165 вида магей. От листатаму ацтеките са изработвали конци и хартия, плели са хамаци. Острите и твърди връхчета са служили за  игли и кукички. Всяка част от растението, което много напомня на алое, всеки слой от дебелите и сочни листа са служили на човека. И днес от сока на листата местните правят шампуан, а от сърцевината на магей добиват сок, който се казва агуамел – медена вода. От този сок се прави популярната само в тази част на Мексико напитка пулке. За пулке знаем, че е  алкохолна напитка, подобна на  текилата и размесена с малко плодов сок е била сред любимите питиета на шаманите. Напитката е богата на протеини и се използва, като лек за гастрит, колит, високо кръвно налягане. Практиката показа, че когато е смесена с лимонов сок и мая доста приятен вкус.

В този район се намират и най-големите находища на обсидиант. Обсидиантът е камък, почитан, като кралицата на медицината. Шаманите са го използвали да чистят с него аурата на човека и да правят енергийни защити. На особена почит за маи, ацтеки и днешните мексиканци е и нефрита. В района на Теотиуакан се намира  едно от най-големите находища на нефрит. Маите са го считали за  символ на царствеността и жреческата сила. Разбираме, че тук се добиват нефрити с близо 20 различни цвята и нюанса. Сред ритуалните камъни се нареждат още авантюрина, аквамарина и тигровото око. Ако сте ценители на камъните и ви привлича тяхната сила и енергия – Мексико  е точното место да се сдобиете с красиви образци на това природно богатство.

След бърза дегустация на пулке се отправяме към най-важната за деня – Теотиуакан, основния град на ацтеките

През 600 година преди Христа заселници започват изграждането на Теотиуакан, град, който ще се превърне в най-впечатляващото архитектурно чудо на древно Мексико.

Орел кацнал върху кактус е знакът, по който ацтеките избрали земята си, за да установят своята държава в голямата равнина около Мексико сити. Нарекли града си Теотиуакан – „Място на Боговете“

Площадите, булеварда на Мъртвите, храмовете, правите улици, дворците и двете пирамиди – на Слънцето и Луната спират  дъха на посетителя. Строителството на двете големи пирамиди започва около 200 година преди Христа. Тогава е изграден и храмът на Кецалкоатъл – Пернатaта  змия. Легендата за него се появява първо в Теотиуакан, а след това се разпространява в цяла Централна Америка. Коатл означава змия, а кецали означава зелено перо от опашката на птица, която ацтеките наричали райска. Яркият и силен зелен цвят на тези пера явно много са допадали на ацтеките, защото от тях те са изработвали церемониалните одежди и корони за своите владетели. Една от тези корони и днес краси Националния антропологически музей в Мексико сити. В началото местните почитали Кецалкоатъл,  като добрия Бог, защото той ги е научил на земеделие. По-късно ацтеките въвели човешкото  жертвоприношение и така нарушили традицията, според която Кецелкоатл бил против подобна практика. Образът на Пернатата/Крилатата змия е много сложен и многопластов. Той има множесто проявления и еманации,  които е трудно да бъдат проследени и запомнени. Но най-важното е, че птицата влечуго Кецалкоатъл въплащава идеята за единството на Земята и Небето. Така е предадена и идеята за дуализма на човешкото съществуване, за безкрайността на жизнените цикли, заключени между живота и смъртта, за началото и края, които се сливат в безкрая. Кецалкоатъл е символ на възраждането и възобновяването.

Дългият 4 километра булевард, свързващ пирамидата на Слънцето с пирамидата на Луната е бил наричан Булевардът на мъртвите. Всяка сграда от двете страни на този булевард  е ориентирана север –юг. Улиците са съвършено прави и всяка постройка, нейното разположение, всичко говори за внимателно  планирано строителство. Града е имал добре изградена канализационна система. Основният цвят, в който са били обагрени сградите в Теотиуакан е червеният. Постройките, които са открити за погледа на посетителите са едва 5 % от целия мащабен и сложен архитектурен ансамбъл на основния град на ацтеките. Общия брой на архетектурните обекти е около 2000, а от тях открите за посещение са едва 102.

През 5 – 6 век след Христа, Теотиуакан е вече огромен градски, културен и религиозен център, с населението от 200 000 жители. На върха на социална стълбица, естествено стояли краля и жриците , а търговци, занаятчии и земеделци изпълвали площадите, тържищата и кварталите на града. Изящни керамични съдове, каменни гравюри, произведения от обсидиан, украшения от други полускъпоценни камъни, пъстри тъкани, земеделски продукти и храни били стоките, които са изпълвали пазарите на Теотиуакан. Жреците с техните познания за подходящото време за засяване и събиране на реколтата, за изграждането на напоителни системи, за различните календарни системи и за слънчените  цикли, за влиянието на луната, за методите на строителство се превръщат в ключови фигури за живота на града. Кастата им се грижила и за подържането на религиозните традиции и култове.

Причините за упадъка и изоставянето на Теотиуакан и цивилизацията на ацтеките остават забулени в тайна засега.  Знае се, че през 8 век градът е превзет, унищожен и изоставен. Две са най-популярните хипотези за този упадък: първо, че по това време Теотиуакан е бил постоянна цел за набезите на варварските племена, които преминавали по тези земи. Но тогава изниква въпрос: защо един така добре изграден и организиран град става лесна плячка на номадски племена? Засега не съм прочела задоволително обяснение, което да приема, като еднозначен  отговор. Втората хипотеза е, че са настъпили неблагоприятни климатични условия за земеделие, а липсата на достатъчно ефективни земеделски техники е довела до продоволствена криза и глад. Висшето майсторство в архитектурата, познанията за движението на небесните тела, изящните изкуства и занаяти са били в контраст с примитивните техники, които тиотиуаканци са използвали, за да обработват земята си. Ацтеките не са познавали наторяването и сеитбооборота, а това е довело до изтощавене и ерозиране на земеделските площи. Дали е така ще докажат времето и новите археологически открития

Имам достатъчно време, за да се изкача на двете големи пирамиди в Теотиуакан – на Слънцето и на Луната.

Стъпалата , водещи до последната тераса на пирамидата на Слънцето са високи и стръмни. Когато погледнеш от по-ниските тераси нагоре, хората приличат на малки и нищожни мравчици. Навярно такав е бил замисъл на архитектите и поръчителите на тези уникални съоръжения.

Жреца или краля са стояли високо над тълпата, а в допълнение с  внушителните размери на пирамидата се е оформяла сцена, която ясно е подчертавала величието, мощта и общественото положение на първите хора в общността.

Спирах на всяка една от терасите към върха на пирамидата за глътка въздух и няколко фото кадъра. Хората, които се изкачваха след мен изглеждаха, като нищожни, малки точици по мантията на това величествено съоръжение.

Когато се изкачих до последната тераса и се обърнах с лице към булеварда на мъртвите, гледката буквално спря дъха ми. Беше много повече от „Уау..“. В такива мигове можеш само да притихнеш с надеждата, че ще усетиш величествената тишина на Космоса.

А ацтеките безпорно са разбирали тайните кодове за общуване с него.

Познавали са и са почитали Венера. Проследявайки и чертаейки нейния път са получили петолъчна звезда.

Познавали са 4-те посоки на света, но Изток – Запад са били най-важните, защото те определят смяната на деня и нощта.

Боготворели са Слънцето, но и са познавали неговити цикли.

Знаели са, че на всеки 5200 завършва един голям цикъл, в чийто край звездите  заемат  своята изходна позиция на небосклона.

Да, цивилизацията на ацтеките е едно от ключовите парчета от пъзела на древността, а  техния мистичен град е сто процентово въплъщение на името си “Място на Боговете“.

Остава да намерим отговора на въпроса, защо Боговете са изоставили и града, и хората?

Когато се озовах отново на централния площад, се натъкнах на спътнички, които се пазаряха с един наследник на ацтеките за гривни със съмнителен сребърен произход. Включих се в консултативната група и това беше явен знак за матовия търговец, че сделка ще има. Той беше облечен с жълта риза, а на главата си имаше червена памучна кърпа с черепчета. На гърдите му висеше някакъв дървен амулет, който завършваше с висулка от тюркуаз. Всеки път като се усмихнеше, от дясно блесваше златно зъбче. Подвижната сергия беше всъщност голяма плетена кошница, в която имаше какво ли не – дървени птици кецал, гривни без и с гравирани елементи, медальони със слънчевия камък на ацтеките, маски, фигурки от обсидиан. Почти същите артикули се предлагат буквално на всяка крачка по цялата територия на Теотиуакан или поне там, където се разхождат туристите. Докато Ади избираше своите гривни, се вглеждах в лицата на местните, които с усмивка и упорство предлагаха символите на своето минало, под формата на евтини сувенири. Видях хора, които от царството на  всемогъщите Богове се бяха преселили в царството на оцеляването. Наследниците на някога могъщи култури препечелваха за прехраната си, продавайки амулети, чиято истинска сила е скрита някъде дълбоко в родовата им памет и чака да бъде пробудена. Запитах се дали те осъзнават това. Можех само да се надявам.

Междувременно пазарлъкът приключи и двете страни бяха доволни, а ние се отправихме към автобуса.

За последно се обърна с лице към големия площад и строгото величие на сградите, които го обграждаха. Помислих си, че Теотиукан е вълнуващ разказ от камък, обвит в мистерия, родена от забравата и невежеството на нашата цивилизация. Само, ако можехме да разберем, да си спомним, да прозрем знаците и да съживим картините…!!!

Но… дали сме готови за това?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>